Губернаторската резиденция в Кастамону — каменен манифест на Първото национално архитектурно движение

На главния площад Кумхуриет (Cumhuriyet Meydanı) в Кастамону се издига сграда, която е едновременно действаща губернаторска резиденция и исторически паметник от федерално значение. Кастамону Губернаторска резиденция (Kastamonu Hükûmet Konağı, „Правителственият конак на Кастамону“) — триетажна сграда от дялан камък, открита на 1 септември 1901 г., в деня на 25-годишнината от възкачването на трона на султан Абдулхамид II. Кастамону Губернаторски офис е проектиран от архитекта Ведат Тек (1873–1942) — един от основателите на Първото турско национално архитектурно движение, син на самия Сирра-паша, бивш вали на Кастамону. През 2002 г. на първия етаж на сградата е открит първият в Турция музей на градската история — Kastamonu Kent Tarihi Müzesi.

История и произход на Кастамону Губернаторска канцелария

Историята на администрацията на това място се простира векове назад. Първите споменавания за конак (административна сграда) в Кастамону се срещат в съдебните регистри (şeriyye sicilleri) от XVII век. Тази сграда претърпява няколко преустройства и добавки, докато през 1833 г. изгаря при пожар. След пожара е построена нова дървена конак, която е просъществувала до края на XIX–XX век, когато нейното разрушение е станало толкова очевидно, че е било взето решение за събаряне.

За проектирането на новата сграда е ангажиран Ведат Тек — млад архитект, учил в Европа и едва започващ да формулира това, което впоследствие ще бъде наречено „Първото национално архитектурно движение“ на Турция. Това направление се стреми да синтезира османската архитектурна традиция с европейските класицистични принципи — и конакът в Кастамон става едно от първите зрели проявления на това търсене. Строителството започва през 1900 г. и приключва през 1901 г. Откриването на сградата беше специално съобразено с 25-годишнината от царуването на Абдулхамид II – 1 септември 1901 г. – и се проведе като тържествена провинциална церемония под ръководството на губернатора Енис-паша.

Показателна е семейната връзка: архитектът Ведат Тек е бил син на Сирра-паша, който по свое време е заемал поста вали (губернатор) на Кастамону. Това е превърнало проекта не просто в административна поръчка, а и в лично, дори сантиментално дело – синът е проектирал парадната сграда за града, където баща му е управлявал.

През 2015 г. историческата сграда премина през реставрация. Днес тя продължава да функционира като главен административен център на провинция Кастамону — рядък случай, когато историческа сграда не се е превърнала в музей, а запазва първоначалната си функция половин век по-късно.

Архитектура и какво да се види

Kastamonu Hükûmet Konağı е сграда, при която първото впечатление е подвеждащо: отвън сградата изглежда като строг европейски административен дворец, но ако се вгледате по-внимателно, ще видите характерни източни детайли, вписани в класическия обем.

Планировка и фасада

Сградата е триетажна (с повдигнат сутерен и два пълноценни горни етажа), с правоъгълна форма. Вътрешното разпределение е класическо за административна сграда: широк коридор по цялата дължина на етажа с стаи от двете страни. Фасадата излиза директно на главния градски площад Cumhuriyet Meydanı, като напълно доминира над него. Архитектурният облик следва схемите на европейските официални сгради от онова време с академични правила — но Ведат Тек е вградил в тази схема османската идентичност: специфични форми на арките, начинът на работа с аркадата на входа, пропорциите на куловите ризалити.

Парадното стълбище и входният портик

Главният вход е оформен като аркада с три арки: две странични по-малки и една централна – заострена, в османски дух. Към входа води висока монументална стълба, заемаща височината на два етажа – мощен архитектурен похват. Ведат Тек превърна това изкачване в пространствено събитие: това, което в европейската архитектура се нарича podio (подиум), той използва не формално, а като начин да придаде на сградата неочаквана монументалност, въпреки скромния провинциален мащаб. Качвайки се по стъпалата, буквално усещате държавния пафос на сградата — същото усещане възниква при влизане в някои предреволюционни руски представителни места.

Нощно осветление

През нощта сградата се осветява изцяло от прожектори – тържественото осветление я превръща в архитектурен акцент на главния площад. Особено ефектно изглежда сградата в мъгливите есенни вечери, когато светлината се разсейва във въздуха и белият камък придобива призрачен златист оттенък.

Музей на градската история

От 2002 г. първият етаж на сградата се заема от Kastamonu Kent Tarihi Müzesi — Музеят на градската история на Кастамону. Това е първият музей от този вид в Турция: той е създаден от документи, фотографии и предмети, събрани от самите жители на града с подкрепата на губернаторството. Експозицията включва исторически карти, редки фотографии, вестници, лични архиви – всичко, което позволява да се възстанови облика на Кастамону от османския провинциален център до съвременния град. Входът към музея е през югозападния вход на сградата. Наблизо функционира цифров архив, достъпен за научни изследвания.

Интересни факти и легенди

• Откриването на сградата на 1 септември 1901 г. беше специално посветено на 25-годишнината от възкачването на Абдулхамид II на трона: провинциалният конак се превърна в елемент от всеимперското тържество.
• Архитектът Ведат Тек (1873–1942) — син на Сирра-паша, бивш вали на Кастамону, т.е. проектирал конака за града на своя баща; това придава на сградата специален биографичен контекст.
• Музеят на историята на град Кастамону, открит през 2002 г., е първият в Турция градски исторически музей от този формат: по-голямата част от експонатите му са дарения от граждани, а не държавни постъпления.
• Сградата продължава да функционира като действаща губернаторска резиденция, което я прави рядък пример за историческа постройка от началото на XX век, запазила без прекъсване първоначалната си функция.
• Нощното осветление на фасадата е въведено едва в по-късен период; самият Ведат Тек е проектирал сградата като дневна архитектура — но осветлението се оказа щастливо допълнение, което превърна конака в един от символите на нощния Кастамону.

Как да стигнете

Кастамону се намира в Черноморския регион на Турция, на около 200 км източно от Анкара. Най-близкият летище е Кастамону (KFS), до което се изпълняват вътрешни полети от Истанбул (около 1 час и 15 минути). От летището до центъра на града се стига за около 15 минути с такси. Алтернатива е да се пристигне до Анкара (ESB) и да се стигне с автобус: пътуването отнема около 2,5–3 часа по добър път.

Сградата Kastamonu Hükûmet Konağı се намира в самия център на Кастамону, на площад Cumhuriyet Meydanı, на адрес 10 Aralık Cad. 20/1, квартал Cebrail. От автогарата (otogar) до центъра – около 15 минути с такси или долмуш. Музеят на първия етаж работи в работни дни. Самата сграда е действаща институция, затова входът към музейната част е през специален вход от югозапад.

Съвети за пътуващите

Кастамону е уютен провинциален град с добре запазена историческа застройка, която е малко позната на чуждестранните туристи. Освен губернаторския конак, в центъра си заслужава да се посетят замъкът Кастамону (средновековна крепост с изглед към града), джамията Насрулла и дървените османски къщи в кварталите до базара. За един ден пеша може да се обиколят всички ключови точки.

За посещение на музея на първия етаж на сградата препоръчвам делничен ден: през почивните дни той може да е затворен. Най-добре е да снимате фасадата на сградата вечер при осветление или сутрин, когато слънцето осветява главната фасада. Паркоместата наоколо са малко, по-добре е да оставите колата на градските паркинги и да отидете пеша — центърът на Кастамону е компактен. В града има няколко кафенета и ресторанти с местна кухня; известни регионални ястия са Kastamonu pastırması (сушено месо с подправки) и местният хляб.

Кастамону удобно се съчетава с пътуване до Инеболу (Inebolu, 100 км на север), където се намират руините на античния Абонотих, и до Сафранболу (UNESCO, 150 км на запад) с неговите дървени къщи от XVII–XVIII век. Кастамону Губернаторс Офис — рядък пример за сграда, където историята на архитектурата, историята на държавата и историята на града се преплитат в едно здание, което освен това продължава да живее първоначалния си живот.